Да подредиш рошавото кълбо в себе си
Представете си, че държите в ръцете си една прежда, толкова оплетена, че колкото и да опитвате, не можете да я използвате за това, което искате. Това са вашите мисли, чувства, преживявания, мечти – целият ви опит от зачеването до днешния ден – събран в една рошава топка.
В някакъв НЕслучаен момент решавате, че така повече не може да продължава. Вземате рошавото кълбо и отивате в кабинета на психотерапевта. Заедно с него започвате да оглеждате тази купчина, изследвате кой конец откъде идва, къде и колко пъти се е заплитал. В началото бъркотията може да ви изглежда отчайваща.
В един друг, също НЕслучаен ден, терапевтът ви подава една нишка – хващате я в пръстите си и осъзнавате, че е време да започнете сами да навивате преждата в подредено кълбо. В някои дни това се получава с лекота, в други изобщо не ви се занимава с тая пуста прежда – иде ви да я натикате под леглото, че да не ви боде очите. Понякога се налага да развиете част от вече навитото кълбо и да започнете наново.
Но вече виждате пътя, по който нещата се случват – в началото по-трудно, после малко по-леко, а накрая с удоволствие осъзнавате, че държите в ръцете си едно добре подредено кълбо. Доста работа сте свършили. Сега е време да решите какво искате да си изплетете от него.
Разбира се, плетката няма да е съвършена, защото тук-там са останали възли – достатъчно малки, за да не ви пречат, но все пак там, за да напомнят за изминатия път. И ги поглеждате с благодарност, защото вече знаете, че съвършенството не съществува, а вашата естествена версия е ценна и заслужава любов!
